* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на сарай седеше,
печено агне ядеше,
стъклена чаша държеше,
стъклена чаша държеше,
червено вино пиеше.
Славка из пътя вървеше,
царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей
от едно гърло два гласа,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Славка на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
честито да ти е царството,
честито да ти е царството,
царството и господарството,
не мога, царю, да пея,
не мога, царю, да пея,
защот съм много кахърна,
кахърна, царю, ядовна,
кахърна, царю, ядовна.
Либе ми далек забягна,
далеко, царю, в Цариград.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013