* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царят на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Славка на царя думаше:
- Не мога, царю, да пея,
че съм си тъжна, кахърна...
Мойто е либе в затвора,
в софийски нови тъмници.
Царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей,
пред мене инат не бива.
Викнала Славка, запяла,
де я е чуло либето,
от тази тъмна тъмница,
и то викнало запяло.
Та са пели двама млади,
пели три дни и три нощи...
Царят на чардак стоеше,
двама млади слушаше,
как пеят тъжно, кахърно
и се изясно провикна:
- Славке ле, бяло момиче,
бялото лятно кокиче,
халал да ти е либето,
хубави песни да пейте,
да ми царството красите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013