 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Цар иска Славка (слуга) да му попее
Царя на Славка думаше:
- Я викни, Славке, та запей -
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи!
Славка на царю думаше:
- Не мога, царко, да пея,
много съм тъжна й кахърна,
че ми любето замина.
Много й далеко отишло -
отвъд морето, в полето,
дето слънцето изгрява,
дето се ражда месеца,
дето се ражда ориза,
ориза, черния пипер,
там, дето капе тамяна,
тамяна, татлъта сакъз.
Станало й девет години,
откакто любе замина,
нито си, царко, доходя,
нито ми хабер проводя...
Царя на Славка повтаря:
- Попей ми, Славке, попей ми,
попей ми, повесели ме!
Не ме ли, любе, познаваш?
Девет години робувам,
а сега, любе, царувам!
Жеравна, Котленско (СбНУ 60/1994, № 1254 - "Жена не може да познае мъжа си, станал цар").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013