* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на сир-ян излезе
селата да си наследи,
селата и градищата.
Вредом си села обиде,
селата и градищата,
в Търново града достигна,
в Търново града голяма.
Седяла е царя, що стояла,
царя на слуга думаше:
- Слуго льо, моя славейко,
да знаеш, слуго, да знаеш
каква ми й тъга паднало
на мойто клето сърчице -
дали ще болен да лежа,
или ще скоро да умра?
Я пей ми, слуго, попей ми
от едно гърло два гласа,
от един език две думи!
Че му е слуга запяла;
доде ми слуга пееше,
и ферман му довтаса,
фермана дума и пише
царя в Цариград да иде.
Че си царя оттам стана,
дур до Едрине достигна,
пак му ферман довтаса
по-скоро царя да върви.
Като в Цариград достигна,
на сарая си отиде,
на столнината си седна,
едно му кафе изнесли;
дору кафето изпие,
люта го треска отресе,
царя се болен разболя,
разболя царя и умря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013