* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на сир-ян излезе
край Бяло море, край Черно,
край тиха бяла Дунава -
селата да обиколи,
селата и градищата.
Курдиса сини чадъри
край тиха бяла Дунава;
царя си на стол поседна,
царя на слуга думаше:
- Слуго льо, слуго, попей ми,
попей ми, послугувай ми
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
що ми е тъга паднала
на мойто клето сърчице,
дали ще болен да лежа,
дали ще скоро да умра,
или ще от стол да падна,
дали царица ще умре?!
Слуга на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
не мога, царю, да пея,
аз съм от тебе по-тъжен,
по-тъжен и по-кахърен,
че съм хаири захванал,
хаири и манастири,
на ново село черкова,
в дълбоки доли мостове;
че мен ми, царьо, не стигат
три позлатени кириши
и посребрени гвоздеи,
и дребен мермер камъни!
Царя на слуга думаше:
- Попей ми, слуго, попей ми,
попей ми, послугувай ми;
като песнята изкараш,
харизма ще ти харижа
три позлатени кириши,
сто посребрени гвоздеи
и дребен мермер камъни!
Че викна слуга да пее
от едно гърло два гласа,
от един език две думи...
Доде песента изкара,
царя се от душа отдели.
Че викна слуга да плаче:
- Царьо льо, царьо честити,
кой ще ми мене хариже
три позлатени кириши,
сто позлатени гвоздеи
и дребен мермер камъни?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013