* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Цар си Славка думаше:
- Попей ми, Славке, попей ми
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи.
- Не мога, царю, да пея,
аз имам тъга голяма -
снощи ми хабер дофтаса
от Цариграда голяма!
Брат ми й манастир захванал,
че парите му не стигат
да си манастир довърши -
на черквата на кубето.
Царя на Славка думаше:
- Не бой се, Славке, не бой се,
мойте са пари много,
хазната ми й голяма.
Аз ще му й, Славке, изпратя
да си манастир довърши.
Славка на царя думаше:
- Не искам да му ги изпратя,
искам двма да ходим.
- Аз не мога да дойда,
трябва да съм при аскеря.
Знаеш ли, Славке, знаеш ли,
че България война отваря,
затуй сама ще идеш,
но искам, Славке, искам,
да се хубаво премениш,
премениш, още накичиш.
Славка се много зарадва,
че сама при брат си ще иде.
Облече роба алена,
и бяла нахрама забради,
златни елмази накичи.
Девет си реда алтъни,
десетия - маргарит.
Сърмени чехли обу
и зелено си ферджи наметна.
Всичко си хубаво обрала,
и си куфари напълни,
и при царя отиде.
Славка на царя думаше:
- Царю льо, господарю льо,
харесваш ли ме за бяла ханъма?
Царя на Славка думаше:
- Славке мо, севда голяма,
скоро се, Славке, завърни,
че не мога, Славке, без тебе!
И царя си Славка поведе,
слугите носят куфари,
парахода пищи, ще тръгва.
Царя си Славка качил,
качил и настанил я,
и на капитана нарича.
Парахода пищи, ще тръгва,
Славка си кърпичка извади
и си на царя махаше,
и си на царя думаше:
- Сбогом, царю, прощавай,
ако съм ти нещо сгрешила,
аз няма при теб да се върна.
Не мога кадъна да стана,
ази си оставам българка.
На тялото си ми господар,
на душата ми не можеш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013