* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

Царя на слуга думаше:
- Попей ми, попей, слуго льо,
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи.
Слуга на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
ни можа, царьо, да пея
от едно гърло два гласа,
от една уста две думи,
аз имам тежки кахъри,
кахъри, царьо, ядове,
голям съм хаир сторила,
сторила и направила -
на бърза вода мостове,
на чисто поле манастир,
на дълги пътища кладенци,
че ми парите не стигат,
парите, царьо, хазната.
Царя на слуга думаше:
- Не бой са, слуго, не бой се,
я ще ти пари дофтасам,
да си хаиря доправиш -
на бърза вода мостове,
на чисто поле манастир,
на дълги пътища кладенци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013