* * *

Цар иска Славка (слуга) да му попее

- Я викни, Славке, та запей
от едно гърло два гласа,
от едни уста - две думи!
- Не мога, царю, да пея,
че ми съм кимна-кахърна -
манастир съм захванала,
манастир черкви да градям,
пък ми парине не стигат
от твои тьожки вергии;
кому по двеста, по триста,
на мене, царю, петстотин!
И имам братче хапузче
във твои тьовни зандани -
девет години как лежи
и още девет ще лежи;
коса му в земя стигнала,
нохте му в лакте отишли!
Царян на Славка думаше:
- На си ти, Славке, ключове,
та иди, Славке, отвори
моине тьовни зандани,
братчето да си излезе.
На си ти пари небройни,
манастир да си отвършиш,
манастир, още черквине.
Та че ми викни, запей
от едно гърло два гласа,
от едни уста - две думи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013