* * *

Брат от сухо дърво

Девет сестри връла жалба жала,
жалба жала, че си брата немат.
На сън им е едно сухо дърво,
сухо дърво, брата да им стане.
Очели са у гора зелена,
отсекли са това сухо дърво,
облекли го у свилна премена:
ръцете му - два медни кавали,
нозете му - два тънки пищоле,
зъбите му - два низа маниста,
устата му - шекерна кутиа,
очите му - две църни череши,
веждите му - морски пиявици.
Завели го у хладна механа,
подали му чаша руйно вино:
очи нема, чаша да си види,
ръце нема, чаша да прихване,
уста нема, чаша да напие.
Викнали са девет мили сестри:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
сухо дърво жив човек не става!
От гласи се небо препукнало,
от слъзи се земня потопила.
огай се е на Бога смилило,
та на дърво он душа сададе:
очи пройма, та си чаша виде,
ръце пройма, та чаша прихвана,
уста пройма, та си чаша напи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013