|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Брат от сухо дърво
Чува майка девет мили керки,
девет керки, девет ластавици,
десетийо, Димо кайметлия.
От севда му люлка уковале,
уковале злато, позлатиле;
от севда го сите на ред люлят,
ем го люлят, ем му песна пеят:
- Нани, нани, Димо кайметлия;
нани, нани, голем да пораснеш,
да пораснеш ерген за жененье!
Расна Димо голем си порасна.
Сака Димо лико да си траже.
Изведе си тая врана коня,
та ке иде, лико да си траже.
Па майка му веле и говоре:
- Къде к' идеш, Димо кайметлия?
- К' идам, мале, лико да си тражим!
Ходил Димо дур на девет села,
нигде е Димо лико не аресал;
на десето село, Сараево,
там си нашел лико спроти него.
неуточнено, Софийско (Шапкарев 3, № 507 - "Девет сестри
и брат им Димо"); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|