* * *

Брат от сухо дърво

Девет сестри брата су немале,
саме су си брата сътварале,
от белу га свилу извивале,
снагу му от дъску рендисале,
ногье су му две тънке тополе,
руке су му два стърка босилек,
глава му е той златна ябука,
очи су му две черне череше,
ведже су му морске пиявице,
уста су му шекерна кутия.
Туриле га у стол саратлию,
па су оне чашу предавале,
дърво нече чашу да приеме.
Писком пищу девет сестри миле,
та дочуе Господ на небето
и изпрати два бързи ангела:
- Ой ви вази, два бързи ангела,
я слезнете доле на земюту,
нещо ми се пискове зачуше!
Дали су се брайкя заделили
или су си медже помешали,
или се е земя запалила?
Ка слезоше два бързи ангела,
нито су се брайкя заделили,
нито су си медже помешали,
нито се е земи запалила,
ала девет сестри брата си немале,
само су си брата сътварале -
снага му е дъска рендисана,
ногье су му две тънке тополе,
руке су му два струка босилек,
глава му е той златна ябука,
очи су му две черне череше,
ведже су му морске пиявице,
уста су му шекерне кутие.
На Бога се млого дожалело,
па поживи брале Адреяшу,
та су сестре чашу предавале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013