* * *

Брат от сухо дърво

Жална майка, що си е немала,
девет сестри брата са немали.
Отишли са у гора зелена,
сухо дърво на брат са сторили.
Главата му от златна ябълка,
устата му шекериа кутия.
Зъбите му два низа маргартит,
очите му две черни череши,
веждите му две черни пиявици,
ръцете му два стръка босилек,
краката му два бора у гора,
снагата му дъска чамерова.
И са го у дома повели,
и са си виком провикнали:
- Я, излез, наша стара майко,
да си видиш брата самотвора!
Мъртви уста мене продумайте,
мъртви ръце мене прегърнете,
мъртви очи мене погледнете.
И Богу се жалба нажалил,
та му създал душа самотвора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013