* * *

Брат от сухо дърво

Девет сестри брата си немали,
сува дърво брата сторувале,
и от восък брата слепувале,
снага му е дъска чемширова,
али руке два струка босилек,
али ноге два бора зелени,
али глава той златна ябука.
Кога сестре брата сътвориле,
цвилбу цвиле, до Бога се чуло.
Бог изпрати два бързи ангела:
- Скоро, бърже, два бързи ангела,
да слезете доле на земята,
да видите що се цвилба цвили -
дал се деле до два мила брата,
ил са сестре брата сътвориле.
Скоро, бърже два бъзри ангела,
кога слезли доле на земята,
не се делат до два мили брата,
нело сестре брата сътвориле.
Дали душу, име му кръстили,
име му е Иване юначе.
Дошло време цара да си слуша.
Зажени се Иван добър юнак,
та доведе прелепа девокя.
Пойде Иван цара да си слуша,
он оставля либе невенчано.
Първо либе росну китку бере,
Ивану я на калпак забажда.
Миле сестре премену му готве,
мила майка погачу му месе,
мили баща паре отброуе,
а Ивану либе отговара:
- Вала тебе, Иване юначе,
лепа съм ти китку направила,
лепа съм ти китку наричала -
девет годин цара че си слушаш,
я че, либе, тебе да те чекам;
поступи ли десета година,
тога че се я младо отдавам.
Минули се девет годин дъна,
Иван е най-весел от другари,
и китка му на калпак цъфтела.
Поступила десета година,
Ивану е китка повенула,
и Иван се илно уилило.
Съпази га царица Милица,
и Ивана она попитуе:
- Вала тебе, Иване юначе,
иве служиш девет годин дъна,
най-весел ми у дружина беше,
сега си ми илно уилено,
ел ти тебе писмо долазило,
дал е много жално за четанье,
ил е тежко много за държанье?
Да ми кажеш що си толко илно!
Оче, нече Иван добър юнак,
оче, нече, царици че каже:
- Вала тебе, царице госпожо,
що ме питаш, право че ти кажем,
снощи ми е писмо долазило,
не е много тежко за държанье,
но е много жално за четанье.
Кога пойдо цара да си слушам,
оставил съм либе невенчано,
снощи ми се либето отдало,
та е мене писмо пристигнуло,
та е много жално за четанье.
Ка се диже царица Милица,
та изока цара Костадина,
та казала Иванове муке.
Цар разреши Ивану юнаку,
да си иде дома на дворове.
Кога търже през горе зелене,
ка настане през поле широко,
орач оре у свету неделю
он си оре със църни волове.
Ка пристиже Иван добър юнак,
- Помоц Богу, непознат делийо,
защо ореш у свету неделю,
у неделю със църни волове?
Али старец ньему отговара:
- Дал Бог добро, непознат юначе,
имае си сина како тебе,
баш на лику твоя лика беше,
по имено Иван добър юнак,
па отиде цара да си слуша,
он остаи либе невенчано,
девет годин Ивана чекаю.
Са постъпи десета година,
либе му се снощи отдавало.
У жалове нема що да чина,
та си орем у свету неделю!
Па говори Иван добър юнак:
- Да я не съм непознат делия,
нало съм ти Иван твое дете.
Тръгна Иван през росно ливагье,
баба седи у росно ливагье,
та си приде той църна куделя,
сълзи роньи низ бели образи.
- Помоц Богу, стара бабетино,
защо предеш у свету неделю?
Али баба ньему отговара:
(...)
Направил се божа прослячина,
та е ошел тамо на свтбуту.
Редом реди китена невеста,
редом реди с чашу позлатена,
лека била деведесе ока.
Никой нема чашу да попие.
Прослячина зади врата седи.
Попружи се китена невеста
прослячину чашу да подаде.
Приимал ю божа прослячина
и попил е чашу позлатена.
Пружил се е божа прослячина,
да дарува китена невеста.
На руку му пръстен бурмалиа.
Невеста е пръстена познала
и не щела дарбу да му узме,
сълзи рони низ бели образи
и се чуди какво да направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013