* * *

Брак с еврейка срещу спасяване от тъмница

Шенгубо моме, мари, хубава! (2)
Имала си е, мари, Шенгуба (2)
еднинко братче по-малко,
три години й било по-малко,
три пъти й било по-хубаво.
Шенгубо, моме хубава,
загинал брат ти Стояна.
Та не е Стоян загинал,
туку е Стоян затворен
във Солунцките зандани.
Ифтира му са хвърлили,
ифтира, глоба голема,
ан де е Стоян целувал,
целувал мома туркиня.
Ифтира му са хвърлили,
ифтира, глоба голема,
до дванайсе хиляди
кара ми бели грошове
да плати Стоян, да даде,
тугава него кье пуснат.
Шенгубо, мъри, хубава,
заръчал брат ти Стояна
от Солунцките зандани
да идеш тизе при него,
дано го, мари, измолиш.
Ка е дочула Шенгуба,
не е стояла, чекала,
гологлава тръгнала
по тия пусти друмове.
Сама Шенгуба тръгнала,
нито е майка питала,
нито е баща питала.
Както Шенгуба стигнала,
във Солун града голяма,
отдалек иде и вика:
- Сръжаре, тежки айяне,
има ли Стоян затворен?
Сръжаре велят, говорят:
- Шенгубо, моме хубава,
има си, мъри, как нема,
до три години как лежи
във тия темни зандани,
зандани скоро градени.
Извикна мома Шенгуба:
- Тук ле си, братко, жив ле си?
- Тука съм, сестро, защо съм,
във тия темни темници,
във тия тежки синджири?
Излези сестро в чаршия,
задавай лице, залагай,
дано ме оттук откупиш.
Излезе мома Шенгуба
по тия турцки сокаци.
Руса си коса скубеше,
бели си пръсти кършеше.
Догледала я ханъмка,
ханъмка, бела туркиня.
- Бугарко, моме хубава,
защо си коса скубеше,
защо си пръсти кършеше?
Шенгуба, мома хубава,
Шенгуба вели, говори:
- Ханъмо, бела туркиньо,
имам си братче затворен,
ифтира му са хвърлили,
ифтира, глоба голема,
в зандане Стоян затворен.
Туркиня вели, говори:
- Бугарко, моме хубава,
дали е хубав кат тебе?
Шенгуба вели, говори:
- Ханъмо, бела туркиньо,
три години е по-малък,
три пъти е, мори, по-хубав!
- Иди го питай, Шенгубо,
дали кье стане съгласен
мома туркиня да вземе
и млади турчин да стане.
Шенгуба, мома хубава,
назаде се е върнала
и на Стояна думаше:
- Стояне, братко Стояне,
дали си, братко, съгласен
мома туркиня да вземеш
и млади турчин да станеш?
Туркиня тебе ще вземе
и от зандани извади.
Стоян Шенгуба думаше:
- Шенгубо, сестро Шенгубо,
до три години, сестро, как лежа
във тия пусти зандани
и още три ле кье лежа,
кье лежа, сестро, в зандани,
туркиня мома не вземам,
вярата, сестро, не меня
и турчин, сестро, не ставам!
Тогава си са разбрали
до тия тежки айяне,
айяне, още сражаре,
че не е Стоян целувал,
целувал мома туркиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015