|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома упреква момък, че е ходил на сгледа в друго село за друга мома, а той ходил да се бори
- Любе Тодоро, Тодорке,
що ми се сърдиш, любе ле,
сърдиш се, не ми хортуваш
с твоята уста медена,
нето ме, любе, погляваш
с твоите очи шарени?
- Любе Стояне, Стояне,
че къке да те погледна,
че къке да ти продумам,
га ти си ходял, Стояне,
на друго село, за друга,
от мене та по-хубава,
та по-болярско момиче?
Любе Тодоро, Тодорке,
я не съм ходил, любе ле,
за друга, за по-хубава,
ала съм ходял, любе ле,
борба да си се поборя
със царювите ливяни,
ливяни и пехливани.
Кога си тебе споменах,
девет ливяни потроших,
та девет майки разплаках
и девет млади невясти!
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 80, № 114 - "Сръдня
между двама по недоразумение"; =Осинин-Душата, с. 85, № 42; =Осинин, Дърво,
с. 49).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|