* * *

Мома упреква момък, че е ходил на сгледа в друго село за друга мома, а той ходил да се бори

Дюлгерче Станке думаше:
- Станке ле, любе ле мойо,
защо ми си тъй сърдита,
сърдита, любе, гневита,
аз ти думам, ти не думаш,
китка искам, ти не даваш,
пръстен давам, ти не вземаш?
Станка дюлгерче думаше:
- Как да не съм ти сърдита,
сърдита, любе, гневита,
че ти ходиш по селата,
по селата, по сбората
да си сглядваш други моми,
други моми, по-хубави.
Дюлгерче Станка думаше:
- Аз не ходя да си любя,
ми най ходя да се боря,
кога, Станке, тебе смисля,
пехливани надборювам,
бял ги камен надмятувам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014