* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Имала й мама, имала
до два ми сина близнака -
Иванчо, още Гаврилчо.
Гледа ги, та ги изгледа,
растоха, та порастоха.
Купи им мама, купи им,
купи им черни биволи,
биволи до два чифта.
Направи им мама, направи,
направи кола желязна.
Още им мама купила,
купила им до два плуга,
ала нимали синове,
нимали сърце за работа,
работа да ми работят -
имали сърце зарад бой,
за бой, борой да се борят.
И мама ми се зачуди
какво да стори, направи,
па вдигна мама, продаде,
продаде черни биволи,
продаде кола желязна,
продаде мама два плупь -
купи им мама, купи им
до девет кожи еришки,
па им кюстеци направи.
Па пусна мама два сина
по цялата околия
и по цялата държава,
та борба да ми се борят.
Па ми се, холан, прочули,
прочули дури до царят.
Царят им хабер запраща:
- Чинат, що чинат два братя,
два братя, до два близнака,
чинат, що чинат тук да доот,
че аз си храня помаче,
помаче, холан, ахмаче -
със него да се поборят!
Ако му, холан, навият,
ази ще да им харижа
край морето тютюна -
на тютюна гюмруг да вземат.
Нали са чули два братя,
два братя, до два близнака -
те се, холан, накания,
че щат при царят да идат.
Па са станали заранта.
Гаврил мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
я слушай, мамо, я слушай,
я слушай кво ще ти кажа -
какъв съм съня сънувал -
черно ме куче ухапа,
та си потънах, мамо льо,
до черни чизми във кърви!
Мама Гаврилу думаше:
- Сино Гавриле, Гавриле,
таз съня не е на добро -
нещо зло ще си сполучиш!
Иванчо мами си думаше:
- Я слушай, мамо, я слушай
ази какво ще ти кажа -
каква съм съня сънувал!
Бяло гълъбче прихвръкна,
та ми на рамото кацна.
Мама Иванчо думаше:
- Сино Иванчо, Иванчо,
таз съня й, синко, на добро -
нещо добро ще сполучиш!
Па са станали, отишли,
отишли долу при царят,
край царските палати,
па на порти надникнаха -
на двор видяли гьол голям,
нещо из гьолът плющяло.
Тия се, холан, чудиха
дали са сери биволи,
дали й помаче, ахмаче.
Не било сери биволи,
а било помаче, ахмаче.
Па са във двори увлели.
Като излезе ахмаче,
то ми гьолът извлечи -
с Гаврил ще се побори.
Иванчо кай Гаврилу:
- Байне Гавриле, Гавриле,
я аз напред да излеза
с помаче да се поборим,
че ти си, байну, атърджия -
помаче ще те измами!
Гаврил Иванчо думаше:
- Не може, братко, не може
малък първи да се бори.
Я дай ми, братко, я дай ми,
я дай ми, братко, кюстеци,
до девет кожи ярешки!
Па си кюстеци наметна,
и помаче тва направи;
на помачето кюстеци -
от девет кожи биволски.
Па се с Гаврила хванали.
Дето помаче държеше,
Гаврилу месо късаше;
дето ми Гаврил държеше,
във кърви беше уптънал.
Три дни са се борили -
не можле да си навият.
Помаче кай Гаврилу:
- Кардаш Гавриле, Гавриле,
хайде да си поотпуснем,
поотпуснем, да си починем.
И Гаврил ми се поотпусна,
и ми Гаврил извика:
- Помогни ми, братко, загинах!
Иванчо кай Гаврилу:
- Не може, братко, не може
двамина един да борят.
Като го хвана помаче,
та го в земята удари,
та ми разтърти млад Гаврил.
Па се хванаха с Иванчо,
пак са се три дни борили -
помаче кай Иванчо:
- Кардаш Иванчо, Иванчо,
хайде да се поотпуснем,
поотпуснем, да починеме!
Иванчо помаче не слуша,
ами се хвана по-здраво -
помаче в земя удари,
та му се пукна коремът,
джигер му извън изхвръкна,
па ми го увзе Иванчо -
на царят бакшиш занесе.
И тогива му той хариза
покрай морето тютюна,
на тютюн гюмур да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014