* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Хей, хей, хей,
заженила се пашата,
пашата, мамо, одринска,
заправил сватба голема,
калесал, мамо, калесал
Анадол половината (2)
и покрай Дунав селата -
всичките черни арапи,
всичките баш пехливани,
най-подир, мамо, калеса
Колю ми, младо ергенче.
- Кольо ле, младо ергенче,
да дойдеш, Колю, да дойдеш,
да дойдеш, да се побориш
с моите баш пехливани.
Колю писмото получи
и на майка си продума:
- Майно ле, стара майчице,
какъв ми хабер пристигна
от паша, мамо, одрински -
да ида да се поборя
с негови черни арапи.
Докато Кольо издума,
стражар на порти похлопа
и си на Коля викаше:
- Я излез, Кольо, я излез,
ний сме от паша пратени,
за тебе, Кольо, дойдохме.
Ако си нещо откажеш,
ще ти главата отрежем,
на паша ще я отнесем.
Колю стражари продума:
- Хайде заедно да идем.
Тръгнали и са отишли.
Като при паша стигнали,
Колю пашата продума:
- Селям алейким, пашо ле.
Пашата Колю отвърна:
- Алейким селям, Кольо ле.
Колю паша ле думаше:
- Защо ме викаш, пашо ле?
Пашата Колю говори:
- Азе те, Кольо, повиках,
ти да се, Кольо, побориш
на мойта сватба голяма.
Ако си, Кольо, надвиеш,
голям ти хариз харизвам -
Анадол половината,
Цариград, Кольо, целия,
и покрай Дунав селата,
и моите бели ханъмки.
Ето си алай започна,
Колю из алай ходеше,
бели си ръце трошеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, висши, високи,
Божне ле, я ми помогни
да си арапи надвия
и за арапин повика.
Излязло й младо арапче.
Като го Колю улови,
отвън го алай изхвърли
и си за втори повика,
и него Колю изхвърли.
За трети Колю повика.
Като го Колю улови
и го в земята удари,
черни дробове извади
и ги на маса удари,
и на пашата повика:
- Пашо льо, паша одрински,
харизвай, пашо, давай ми
всичкото, пашо, казано.
Пашата Колю продума:
- Харизвам, Кольо, давам ти
всичкото, Кольо, казано,
ала ханъмки не давам!
Колю пашата продума:
- Не ща ти, пашо, нещата,
аз имам, пашо, аз имам
петстотин свине угоени
на Ирин-Пирин планина.
Аз искам да ги прекарам
през Одрин града голяма
и искам да ги откарам
на Султан Селим джамия!
Пашата каил не стана,
Колю пашата продума:
- Не искам, пашо, нищо ти,
но искам да ти докажа,
че аз съм баш пехливанин -
с българин шега не бива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014