* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Хранила мама, гледала
едничък сина Иванчо -
той за син, той за дъщеря.
Много го мъчно гледала,
по чужди хурки и махалки,
по чужди вити чекръци,
по чужди дълбоки станове,
и по чужди дълги чакъми.
Раснал Иванчо, пораснал,
че стори двайсет година,
че станал баш пехливанин.
Дето се пехливани зачуят,
все Иванчо да ги надбори.
Отде го зачу султана,
той за Иванчо изпрати,
за Иванчо, баш пехливанче -
да иде да се пребори
с негови баш пехливани.
Ако му пехливани пребори,
султана ще му хариже
харема с ханъмките,
на царщината си половината
и на Истанбул престола.
Пък ако Иванчо не иде,
главата да му занесат.
Иванчо мама думаше:
- Иванчо, миличък мамин,
тука стой, сине, недей ходи,
че от султана по-голям няма,
че ще му пехливаните победиш,
той няма каил да стане,
главата ще ти отреже!
Я стани, синко, да идеш
насред село на мегданчето,
насред село на дюкянчето,
да купиш въже кълчищно,
със зехтин да го намажеш.
Там има круша петровка,
въже на крушата преметни -
Иванчо, да се обесиш,
от султана да се отървеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014