* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Седнал ми Цоню да вечеря
с неговата булка Маринка;
и си към небе гледаше,
и си на звезда думаше:
- Звездо ле, звездо Вечернице,
като високо седиш, сестро ле,
виждаш ли някъде да има
юнак над мене да стои.
Звезда никому не дума,
ала на Цоню проговори:
- Вижда ми се, Цоню, привижда
далеч в Янина града голяма.
Там има дете мъничко,
мъничко, седемгодишно;
с боздуган си играе,
до небеса го хвърляше
и пак го, Цоню, хващаше -
то ще е юнак над тебе!
Цоню телеграма изпрати
до Янина града голяма,
до детето седемгодишно.
Детето телеграма получава
и за Цонюви потегля;
на вечеря то ги заварва -
Цоню и неговата Маринка.
Цоню на дете продума:
- Защо си дошло, детенце?
Детенце ясно отговаря:
- Телеграма от тебе получих,
при тебе аз да дойда -
силите да си опитаме.
Цоню на детето думаше:
- Махни се, копиле, такова
на вилица ще те набича,
на залък ще те налапам.
- Хайде, Цаньо, да видим,
кой кого ще победи?!
Докато се разправяха,
вече се зора зазори -
почна се борба юнашка.
Борили са се, бъхтали,
слънце на пладне излиза,
няма изгледи за победа;
слънцето емен захожда,
Ценю на Маринка по латински говори:
- Да отидеш, Маринке, отидеш,
сабята ми скритом под пола да донесеш,
главата на детето да отрежем,
че то ще ме, Маринке, надвие!
Маринка му скритом сабя подаде,
със сабя Цоню замахва,
детската глава отсича.
Глава се на земя търкаля,
мокър й език говори:
- Със сабята, Цоньо, разпори
мойте гърди, и мойто сърце извади -
да видиш мойта сила де стои!
Не му сърце извади,
но три змии люти излезли.
Първа му ръце овързва,
втора му крака спъва,
а трета очи изпива,
и там си Цоню загива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014