* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Какъв се й събор събрало
на Караборун на сбора.
Старците ядат и пият,
булките диван стоят,
момите хоро играят,
пехливаните се борят.
Бея си за Димо проводи,
ярамас Димо, ашамас,
да дойде пехливани да му надвий.
Отде зачул, бре, Димо,
арамас Димо, ашамас,
той на мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, кюспети,
че и аз ще, мамо, да ида
на Караборун, на сбора.
Мама на Димо думаше:
- Тук седи, Димо, не ходи,
лоша съм съня сънила -
нещо ще хата да стане!
Димо мама си не слуша,
влезна си в хладни обори,
извади черна кобила;
с бял я ориз назоби,
с руйно я вино напои,
дорде на зенгии да стъпи -
на половин пътя отиде;
дорде на кобилка възседна -
в Караборуна отиде.
Старците ядяха и пиеха,
булките диван седяха,
момите хоро играеха;
сал една мома не играе,
една мома на име Иринка -
тя си за Дима чакаше...
Га си е Дима видяла,
че му кончето поела,
поела и е развела.
Димо на бея думаше:
- Защо ме, бейо, повикваш?
Бей на Дима думаше:
- Бре, Димо, ярамас,
ярамас, още яшамас,
ази те, Димо, повиках
да ми арапин надвиеш.
Ако ми арапин надвиеш,
голяма дарба ще те надаря -
царството половината
и харема с десет бели ханъмки.
Ярамас Димо, яшамас
хвърли си дрехи юнашки,
облече бели кюспети,
че си в алая увлезе.
Първи му арапин пуснаха,
девет годин хранен,
а нийде не изкарван.
Арапин из алай вървеше,
сърдито потропваше.
Кога си Димо наближи,
на Димо шамар удари.
Димо се люто разсърдил,
че си арапин уловил
и го нагоре издигна,
в черна го земя удари...
И си на бея думаше:
- Не ща ти, бейо, дарбата -
да видиш, че с българин шега не бива!
Турците като гледаха,
турците каил не станаха,
че си Дима раниха
в лявата ръка в лакета,
в десния крак в коляното.
Димо си на конче преметна,
право си дома отиде
и на мама си думаше:
- Стани ме, мамо, превържи,
че мене ме, мамо, раниха.
Кога си дойде мойто братче,
мойто братче близначе,
на братче да кажеш -
на турци да си отмъсти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014