* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Какъв е спомен станало
на ескизаарски мегдани.
Ахмед бей сватба направи,
поканил всички бейове,
бейове, още беици.
Беица дума на бея:
- Сватба без борби не искам!
Беят си прати телали,
Бакънък да си доведат.
- Каниш ме, бейо, на борба,
но трябва да ми заложиш
до два ми коня хранени
и шепа златни алтъни,
и още да ми доведеш
български прочут пехливанин,
Канатлъ Димо да дойде!
Телали писмо проваждат:
"Ако ми, Димо, откажеш,
жив няма да те оставя!"
Димо при бея отива,
на бея Димо говори:
- Не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Баканък дума на Димо:
- На тебе прошка ще дадат
ескизарските мегдани.
Ах, че се Димо разлюти,
засука черни мустаци,
страшна се борба почнала.
Баканък му се молеше:
- Много се аз излъгах,
дето ти прошка не дадох.
Предай се да те надвия,
много пари ще съберем,
по равно ще ги разделим.
Много се Димо ядоса,
той го нагоре издига
и го на земя удари,
пак го нагоре издига -
на бея бакшиш го даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014