Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Хранила й мама, пазила й
дор два сина, дор два близнака.
Ристо и Кръстьо двамата,
големи пехливани станали -
а че се й до цар дочуло.
Пашата сватба заправи,
а че пашата покани
до пет чифта пехливани
и тоз ми помак грозния -
много й помака бе грозен,
и тез ми двама българи,
Ристо и Кръстьо двамата -
на борба и тий да дойдат,
борба тий да се борят.
Ристо на Кръстьо думаше:
- Братко ле, братко Кръстьо ле,
хайде при пашата да отидем
и ний да го, братко, питаме,
каква ще бъде борбата.
Тий въз пашата втидоха
и на пашата думаха:
- Пашо ле, пашо ефенди,
и ний, пашо, дойдохме,
и ний да те, пашо, питаме
каква ще бъде борбата.
Пашата въз помака отиде
и си помака запита,
каква ще бъде борбата.
Помака дума пашата:
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз искам, пашо, да бъде
борбата отмъстителна -
кой от де хване, няма да пуща,
от нийде помощ да н' има.
Ристо на Кръстьо думаше:
- Братко ле, братко Кръстьо ле,
аде аз, братко, първо да изляза,
да се с помака поборя.
Кръстьо на брат си думаше:
- Бачо ле, бачо Ристо ле,
затуй ти, бачо, бе думам,
пет-шест си мига, бачо ле,
напред от мене ти раждам,
аде аз първо да изляза,
да се с помака поборя.
Истина че си, братко, по-силен,
но не знаеш, братко, уини -
ще те помака улови,
ще те помака излъже.
Не може, братко, да изляза,
да те от помака отърва,
щото борбата ще й отмъстителна -
кой отде хване, няма да пуща.
'ко отида, братко, 'ко изляза,
ако те от помака отърва,
тук са около всички турци събрани,
двама ни, братко, ще убият.
Не слуша Ристо, бе, Кръсте
и на алая излезе.
Ръце у колене той плясна.
Като се с помака срещнаха,
Ристо помака улови
и го у земята удари.
Тогаз помака извика:
- Ристо ле, кара гяурин,
Ристо ле, домузлоолу,
ти си от мене по-силен,
малко ми мейдан да дадеш,
малко по-отгоре да остана.
Нал' виждаш и ти, Ристо ле,
всичките турци събрани -
хич каил, Ристо, не стават,
ако ме мене надвиеш.
Ако ми мейдан ти дадеш,
парсата наравно ще делим.
А че се й Ристо излъга,
малко по-отдолу остана.
Помака Риста затисна
и му боюндрук удари,
на турски курткапан удари.
На Ристо очите спъкнаха
и му езико излезе.
Тогаз се Ристо провикна:
- Излез ме, братко, отърви!
Кръстьо обаче си продума:
- Не може, бачо, да изляза,
турците двама ни ще убият,
щото сме двама българи.
Малко се й, много минало,
Ристовта душа излязала.
Помака Ристо улови,
като парцал го отхвърли,
отвън го алая извади.
Ред дойде Кръстьо да излезе,
да се с помака побори.
А че ми й Кръстьо ойнъклия
и на алая излезе,
че се у зехтино отъркаля,
кат' тригодишно малаче;
къспете си той дръпна,
ръце си в колена той плесна
и на помака продума:
- А да те, помак, бе, видя,
коя майка ти ще разплакваш -
твойта ли или моята!
Като го Кръстьо улови
и го в земята удари -
у земята, у лявата страна.
С лявата ръка го държеше,
с дясната силно засили -
ръка си в сърце му той пъхна,
белия джер и черния извади;
докат' още помака виждаше,
виждаше, още мигаше,
Кръстьо му ги даваше
и на помака думаше:
- Гледай си, помак, джеровте!
Коя майка ти ще разплакваш -
твойта ли или моята!
Нали го Кръстьо убива.
Турците, около събрани -
хич каила те не стават
и ищат Кръсте да убият.
Пашата отгоре гледаше,
на висок чердак стоеше,
хем си на Кръсте думаше:
- Кръстьо ле, кара гяурин,
ашколсун, Кръстьо, на тебе!
Едно ти нещо ще кажа,
ако го, Кръстьо, ти свършиш,
Гюмюрджина ще ти харижа,
наедно със все санджако й,
и на Цариград санджако,
и на чобаните бейлико
три годин' да ги използваш.
Пашата три турчета извади,
три турчета кат' три вълчета,
тий си Кръсте набиколиха.
Чуди се Кръстьо, мае се,
кой най-напред да улови.
Първия с лява ръка улови,
втория с дясна ръка улови,
третия с ръка загази
и ги на кръстчец направи.
Отгаре им си той седна
и си цигара запали.
Пашата отгоре викаше:
- Ашколсун, домузлоозу,
ашколсун и то на тебе,
аз ще ти нещо, бре, кажа -
още си турчета ще извадя,
ако ги и ти надвиеш,
на тебе царство харизвам!
Малко се, много минало,
пашата пет турчета извади,
пет турчета кат' пет вълчета.
Чуди се Кръстьо, мая се,
кой най-напред да улови.
Един Кръстьо залови -
според боя си го издигна
и с него из алая тичаше -
до коя стигне, удряше.
Трите ги на земята той звали,
четвъртия в ръцете му умира,
петия из алая бягаше
и назаде се турчето обръщаше
да не го Кръстьо, бе, стигне.
Малко си мейдан намери,
отвън алая избяга,
че тъй се турчето отърва.
Тогаз се пашата спровикна:
- Ашколсун, Кръстьо, на тебе,
дето те й майка кърмила,
ставаш ли ми ти, бе, зет?
На висок чердак ще стоиш,
жълти броеници ще дърпаш,
с наргиле тютюн ще пушиш -
за пехливанин ще те храниме.
Тогаз се Кръстьо спровикна:
- Пашо ле, пашо ефенди,
как ще се, пашо, потурча -
мойта ми й вяра българска,
а твойта, пашо, мохмеданска!
Тез твойте пет чифта пехливани
пульнете на брат ми гроб да скопаят,
пульнете брат ми да заровят.
Аз ще се, пашо, потурча,
ако ми, пашо, позволиш
в Цариграда на площада
касапници аз да отворя,
свинско си месо да продавам -
и то на вас мохмеданите;
от висок чердак да викнеш,
от твойта държава голяма,
има ли челяк с мене да се побори.
А че се пашата уплаши.
Три пъти се пашата накани,
накани и той да викне -
нали му се езика изхвана,
а че го треска затресе,
нал' му брадата трепери!
И си брадата захапа,
захапа, ама не отхапа.

 


Сеново, Разградско (СбНУ 47/1956, № 73 - "Пехливанин надвива помак и остава верен на вярата си"); курткапан - вълча яма, опасно положение за борец.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014