* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Айдем, шатнал се е, джанъм, Демир Пехливана,
айдем, шатнал се е из Будима града,
из Будима града, из Узун чаршия,
из Узун чаршия, край Султан джамия.
Ай, акран тера, акран да се бори, (2)
акран да се бори, борба да направи,
борба да направи, гьореш да остори.
Айде никой си се наем не наема, (2)
наем не наема с Демир да се бори,
с Демир да се бори, гьореш да йостори,
че Демира си е чуен ем прочуен,
през девет ми села, през десет ми кази.
Айде наьо си са младо главениче, (2)
младо главениче, скоро оглавено,
скоро оглавено, та неоженено,
та неоженено, та незадомено.
Айде те туриха до тежка облога,
който си падне на църната земя,
глава ще му режем, либе да му либим.
Айде засвириха, гиди, музиките,
айде излязоха мало ем голямо,
та провикнаха, гиди, телалите
да си излязат горе на мегдана,
горе на мегдана, зелени лювади,
та наизлязоха мало ем голямо,
младо ем голямо, старо па и младо.
Та са събраха в зелени лювади,
та ми засвириха, гиди, музиките,
той са събляче Демир пехливана,
Демир пехливана, чуен ем прочуен,
та ми заплюска ръки серменлии,
с нога ми тропа, ноги серменлии.
Та си провикна Демир пехливана:
- Айде излезай си, младо главениче,
да си йоделим тежката облога -
кой ще си падне на църната земя.
Айде излезе си младо главениче, (2)
ръки си плеска, гората залюля,
с нога си тропа, земята са тресе.
Та й си ми хвана Демир пехливана,
като го хвана за лявата ръка,
лявата ръка, за дясна ми нога,
та й си го вдигна от нег нанагоре,
та й си го хвърли от нег нанагоре,
от нег нанагоре, на дървата земя.
Айде зачуди са мало ем голямо, (2)
та й си излезе млада главеница,
та й си излезе насред на мегдана.
Той се провикна младо главениче,
той са провикна, та си ми продума:
- Ой ле, главеницо, млада главеницо,
я й донеси ми до йострата сабя
да си отреже Демирова глава.
Ой, тя не носи, млада главеница,
ой, тя не носи йострата му сабя
и си отиде по-близо до него,
та си му вели, вели-изговаря:
- Ой ле, главениче, младо главениче,
пусни го, пусни Демир пехливана,
айде опрости му тежката облога,
айде да си върви, жена да си гледа,
жена да си гльода, деца да си види.
Халал да ти йе, младо главениче,
халал да ти е мойто бело лице,
халал да ти е мойта равна снага,
халал да ти са моите църни очи,
щом си обърна Демир пехливана,
чуен, ем прочуен през девет ми села,
през девет ми села, през десет ми кази,
щом са зачуди мало ем голямо,
мало ем голямо, старо та па младо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014