* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Излязъл Цоню пехливан,
пехливанлък той да се бори.
Никой не ми се наема
със Цоню да се пребори,
най ми се нае, наемна
едно ми малко момченце,
и то на Цоню думаше:
- Цоне ле, пехливане ле,
хай да се двама бориме!
Цоню на момче думаше:
- Момченце малко, глупаво,
какво ли аз ще ти боря?
Със дуфка аз да те дуфна,
в небеса ще те задухам,
със плюнка да те заплюя,
във плюнка ще те удавя!
Момченце Цоньо думаше:
- Цоньо ле, пехливанино,
хай да си кондрат направим,
ний да се двама бориме.
Ако ме, Цоньо, надвиеш,
харизувам си главата
на твойта сабя френгийка;
ако пък аз те надвия,
ще си булчето харижеш -
на мене млада робиня.
И тий са, холан, почнали,
борили ми се, борили
дор три дни и до три нощи.
Цоню си месо късаше,
на кучетата хвърляше
и на кучетата викаше:
- Яжте, кучета, без пари!
Момченце малко и глупаво,
то ми се люто разсърди,
три кила месо късаше
и на свраките хвърляше,
и си на свраки думаше:
- Яжте, свраки, месо без пари!
Цоню се много разсърди
и на момченце думаше:
- Момченце, младо юначе,
ай да се ний оставиме,
малко да си починеме,
малко хляб да похапнеме
и малко вино да пием!
И тий са се оставили.
Като седнали да почиват,
Цоню на момче думаше:
- Хайде, наздраве, юначе!
Цоню на момче подаде
червено вино да пие.
Как се момченце надигна,
Цоню му глава отряза.
Главата му се търкаля,
а езика му говори:
- Ний, кат си кондрат правихме,
кондрат със сабя не правихме,
я ми сърцето разпори,
да ми юнашкото видиш,
тогаз евалла да дадеш!
Че извади ножче френгийче,
че му сърцето прободе,
дор три са змии излезли.
Първа му ръце свързала,
втора му очи изпила,
трета в сърце му гнездо извила.
И той при момченцето падна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014