* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Цоньо си в алай той влезе,
мъжки си ръце опряташе,
та се юнашки провикна:
- Кой се със мене наема,
наема да се посбори,
при мене в алай да влезе -
двамата да се бориме!
Наело ми се, наело,
едно ми младо момченце,
младо момченце върлънарче,
върлънарче, годениче.
Цоню момче думаше:
- Махни се, момче, оттука,
че ако с юмрук измахна,
с юмрук ще те пребия;
ако ли аз издъхна,
със въздух щ' те хвърля;
ако аз плюна, с плюнка ще те удавя!
Върлънарче на Цоня думаше:
- Ха да се двама сбориме,
ако ме, Цоню, ти навийш,
главата да ми отрежеш.
Аз нямам майка да плаче,
нито пък булка да жали.
Но ако аз те навия,
главата ще ти отрежа!
Ти имаш майка да плаче,
пък и булче да жали!
А че се двама словили,
словили, още сборили,
до два ми, дор до три дена.
Цоньо се много изморява,
а се върлънарче много усилга.
Цоню си булче думаше:
- Цонювице, булче хубаво,
търси му способ, убий го,
убий го, мене да оттървеш!
Цонювица, булка разумна,
напълни шише с вино
и сабя под мишница сложи,
и при борците отиде.
На Цоню вино подаде,
повдигна Цоню да пие.
И той си на върлънарче даде.
Нали е момче младо,
взема шише със вино.
Наведе глава да пие,
Цонювца му глава отряза.
Глава се по земя търкаля,
език му вътре говори:
- Цоньо бе, баш пехливанино,
я ми вземи ножче от пазва,
па ми сърцето извади,
да ми видиш, Цоньо, и разбереш,
че съм от тебе по-юнак!
Цоню му сърце извади,
на сърцето му е имало
дор три ми змии усойни.
Първата змия усойка,
тя му ръцете оплела;
втората змия усойка,
тя му краката оплела;
и трета змия усойка,
тя му шийката стегнала,
па му очите изпила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014