* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Царят ми сватба заправи,
царят ми, царя султана,
султана от Цариграда,
голяма сватба болярска.
Редом от всички държави,
султана абе покани,
всичките баш пехливани.
И от България покани,
двамата братя близнаци,
Петър и Пеньо двамата,
от Филибе града голяма.
Майка им жално плачеше,
плачеше и ги молеше:
- Недейте, синко, отива,
защото е помак юначен,
юначен помак, грамаден,
там ще ви кости остави.
Петър майка си продума:
- Ако ний, майко, не отидем,
султана ще ни убие!
Та кога, майко, отидем,
ако сме, майко, честити,
ще да се върнем и видим.
Кога конете гласяха,
майка им ги къна къноса,
и им хубаво пожела,
живи и здрави да се върнат.
Като в Цариград стигнаха,
на тая сватба голяма,
помак се из алай разхожда,
и на султана говори:
- Царю ле, царю султане,
редом от всички държави,
ти си, царю, поканил,
всичките баш пехливани,
няма ли някой да излезе,
силите да си опитаме.
Пеньо го яда доядя,
бърже каспети събува,
и се със зехтин намазва,
и в алая той влезе.
Първо като се срещнали,
помак на Пеньо говори:
- Предай се, Пеньо, предай се,
днес турците управляват!
Голям бакшиш ще да хвърлят,
на половина ще го делим.
Ей, че се Пеньо поддаде,
та ми го помак повали,
повали и го измъчва,
ребра му с крака трошеше.
Пеньо по влашки говори:
- Братко ле, Петре, братко ле,
я влезни, братко, в алая,
та ми ти, братко, помогни,
на крака, братко, да стана,
с крака да се разправя,
че той ме хитро излъга!
Петър отвънка говори:
- Мъчи се, братко, труди се,
дано сам да си помогнеш,
ако в алая аз вляза,
и мене, братко, ще убият,
и мене, братко, и тебе!
Мъчи го помак, измъчва,
докато Пеньо издъхна.
Помак се в алай разхожда,
и на султана говори:
- Царьо ле, царьо султане,
редом от всички държави,
ти си царю поканил,
всичките баш пехливани,
няма ли някой да излезе,
и него тук да оставя!
Като зачу Петър тез думи,
много го Петър доядя,
бързо каспети обува,
и със зехтин се намазва,
и във алая той влезе,
с помака да се побори.
С лява го ръка прегърна,
с дясна като замахна,
тя му червата извади.
Султан се виком провикна:
- Аферим, Петре, машалла,
той уби, Петре, брата ти,
а ти отмъсти за него!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014