* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Султана сватба заправи
във Цариграда голяма,
всичките бори поканил,
борци от всички държави.
От България поканил
двама братя близнаци,
Петър и Пеньо двамата.
Тяхната стара майчица,
тя си близнаци молеше:
- Недейте, чеда, отива
на тази сватба султанска,
султана вредом поканил
борци от всички държави!
Там е Помакът пехливан,
юначен човек, грамаден,
с негови сили юнашки,
с негови борби дивашки!
Близнаци майка си думат:
- Не плачи, майко, не тъжи,
наз ни султана повика,
ний трябва, майко, да идем.
Може би жертва да станем,
но както ни е късмета.
Хранени коне извеждат,
за Цариграда те тръгват.
Пеньо е борец по-малък
и той на Петър думаше:
- Цариград, като стигнеме,
отдалеч селям ще направим,
аз първи, батьо, ще изляза,
с Помака ще се поборя,
ти имаш булче хубаво
и имаш дребни дечица.
В Цариград като стигнали,
отдалече селям направили.
Помака из алай ходеше
и на султана думаше:
- Като си тука поканил
борци от всички държави,
няма ли кой да излезе,
със мене да се побори?
Пеньо къспети обува,
със зехтин той се намазва
и влиза Пеньо в алая.
Пеньо се здраво бореше,
Помака му говореше:
- Предай се, Пеньо, предай се,
аз да те, Пеньо надвия,
турците мене обичат,
турците бакшиш ще хвърлят,
колкото пари сбереме,
поравно ще ги делим!
За пари се Пеньо излъга
че му се Пеньо отдаде,
че го Помака поваля,
натиска и го измъчва,
докато Пеньо издъхне.
Пак из алая ходеше
и на султана думаше:
- Няма ли друг да излезе,
и него тук да оставим?
Ах, като Петър туй зачу,
бързо в алая той влиза.
Петър се здраво бореше,
мъчи се Помак, мъчи се
и Петър да се излъже,
Петър взе сила повторна,
с лява го ръка прегърна,
с дясна му корем промуши
Султана туй като видя,
и той на Петър думаше:
- Аферим, Петре, машалла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014