* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Телал ходи, мамо, из Будина града,
из Будина града, из Узун чаршия,
из Узун чаршия, из тесни улици:
- Кой ще се наеме с Цоню да се бори,
с Цоню пехливании, с ръце демирлия,
с ръце демирлия, с пръсти бурмалия,
с пръсти бурмалия, с нокти челиклия!
Иванчо отдолу иде, Иванчо годениче,
на дванайсе години, годеничка води,
на тринайсе годин, на сбора я извежда,
бели ръце плесна, с Цоню се хвана,
с Цоню се хвана борба да се бори.
Дето Цоню случи, бели меса къса,
бели меса къса, черни кърви текат.
Дето Иванчо хвана, давлъм цървули дере,
давлъм цървули дере, на кучета хвърля.
Провикна се Цоню, Цоню пехливанин:
- Юдо самодиво, мила посестримо,
де си да дойдеш, ердъм да ми сториш,
ердъм да ми сториш на помощ да дойдеш!
Мари, де го зачу Юда самодива,
мила посестрима, гората преброди,
камъни построши, водата пресуши,
при Цоню да отиде, и на Цоню дума:
- Мари, ой те тебе, Цоню пехливанин,
Иванчо годениче, на дванайсет годин,
той с дванайсет сърца. Първото му сърце,
то се с тебе бори, второто му сърце,
и то сеир гледа, третото му сърце,
то хабер няма… Деветтях му сърца,
хич не са будени, ако се събудят,
тебе, Цоньо, няма, тебе, Цоньо, и мене,
бягай да бягаме кой от къде е!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014