* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Събрали са се, събрали
и стари хора, и млади
да ядат, джанъм, и пият,
да пият, да заговяват,
велики пости да постят,
велики и великденски.
Сал Стефан не яде, не пие,
Стефановата майчица,
кя на Стефана думаше:
- Сино Стефане, Стефане,
защо не ядеш, не пиеш?
Стефан майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
мойто се сърце наяло,
наяло и напило,
с църн се е катран наляло!
Мене ми книга довтаса
от царят, от Господарят
да пода да се поборям
със Драмен пехливанинът
на Имурташкят панагир!
Кя му майка му думаше:
- Нема, сино ле, да подеш
със Драмен да се побориш,
че е майка ти ходила,
със Драмен пехливанинът -
Драмен е татко на тебе!
- Не може, мале, ще пода,
царска се дума не връща!
Току ми, мале, събери
моята руба еснафска,
еснафска и граматична,
мешинь кюспеци за борба.
И Стефан стана, отиде
на Имурташкят панагир.
Всичките наред седяха,
всички му прави станаха,
всички му селям дадаха.
Фатили, та се сборили
със Драмен пехливанинът,
та се борили, борили
три деня и три вечера,
за харман място избили,
никой никого не надви.
Стефан на царят думаше:
- Царю ле, господарю ле,
на шега ли се бориме,
ли кой, както можеме?
- Стефане, олум, Стефане,
на борба шега не бива -
дръжте се кой както можете!
Като се Стефан обърна,
та си Драмена издигна,
в църна го земя удари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014