* * *

Момък се бори с мечка

Царят е книга изписал
до Радол пехливанина:
"Де да е Радол, да дойде,
с мечката да се побори!"
Радол книгата получи,
бяла си книга държеше,
черно си писмо четеше,
дребни си сълзи ронеше.
Тя го майка му питаше:
- Що четеш, сине, и плачеш,
нали сватбата ще правим?
Радол майка си думаше:
- Царят е книга изписал -
да ида да се поборя
с една ми мечка - стръвница.
Майка му не го пущаше...
- Не може, мале, ще вървя,
царска е сила голяма.
И стана Радол, отиде,
и се с мечката хванали,
между два дола, раздола,
между два сини баира.
И се борили, борили,
три дена и три вечери.
Че как я Радол улови,
в синьо я небе издигна,
в черна я земя удари,
та девет педи потъна.
И си при царя отиде,
и си на царя думаше,
че си е убил мечката.
И той го царя подари
файтон ми, с четири коня
и с черга алтъносана.
И той си в село отиде,
голяма сватба направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014