* * *

Момък се бори с мечка

Имин бей сватба заправи,
сина си бея зажени.
А че си бея покани
на цялото царство пехливанте,
идеха и се бореха.
Един се е помак задал,
никой не може да го надвие.
Турци на бея думаха:
- Ашколсум, бейо, помага,
ще го надвие Димо тирфилийца,
Димо чолака, Димо куйрукията.
Като чу бея тези думи,
бърже българин проводи -
Димо да си повика,
борба да се бори.
Българин при Димо отиде
и на Димо си думаше:
- Мене ме бея проводи
на борба да се пребориш.
Един се й помак задало,
никой не може да го надвие.
Димо на българин думаше:
- Иди и кажи на бея
ръката ми е чолак,
пръстите ми са сгънати,
на ръката ми излезе
една синя пришка,
обърна се на жива живеница,
не мога, братко, да дойда!
Българин тогаз заплака:
- Бея на мене поръча,
ако с мене не дойдеш,
главата ще ми отреже.
Като чу Димо тези думи,
че си кончето възседна,
право на гюреш отиде.
Преди гюреш да стигне
първа се кръчма отбива,
три оки ракия изпива,
втора се Димо отбива,
девет оки вино изпива
за мезе на ракията.
Тогаз в гюреша отиде.
Помак из алая ходеше
и си снагата търсеше,
като товарна кола със сено.
Тогаз си при бея отиде,
преди от коня да слезе,
той си на бея думаше:
- Не ме, байо, закачай,
не мога борба да се боря,
ръката ми е чолак,
пръстите ми са сгънати,
на ръката ми излезе
една синя пришка,
обърна се на жива живеница!
Бея го строго изгледа
и на Димо си думаше:
- Ти, ако не се борба побориш,
главата ще ти отрежа.
Нали се Димо ядоса
и се ясно провикна:
- Ой вие, братя българи,
бързо си платно купете,
ръката да си превържа,
кога се борба аз боря,
болки да не си усещам.
Нали са братя българи,
девет аршина купиха,
на Димо ръка вързаха.
Димо в гюреша излезе,
с помак здрасти направи.
Почнаха да се борят.
Нали е Димо по-корав,
по-корав, по-чалъмлия,
че как го Димо улови,
че как го Димо прегърна,
главата между краката,
силно го в земя удари.
Помак си кръвта повърна
на Бога душа предаде,
Димо за крака го улови,
и го от алая изхвърли,
и си при бея отиде:
- Хайде ми, бейо, харизвай,
каквото си ми обещал!
Нали са турци проклети,
чудят се, още и маят,
как Димо да си погубят.
Бея на Димо думаше:
- Ашкосун, Димо, машалла,
бакшиша, Димо, ще вземеш.
Имаме мечка стръвница,
с девет синджира вързана,
девет мечкадарина ходят
с девет тояги дрянови.
А ако си мечка надвиеш,
тогаз бакшиша ще вземеш...
Димо се малко позамисли
и на бея думаше:
- Като си от дома аз тръгвах
мама на мене поръча
козина за козяк да взема.
На тази мечка кожата,
таман за козяк ще стане.
- Изкарайте мечката!
Като мечка изкарали,
девет мечкадарина ходят.
Като у гюреша влезли,
като мечка отвързали
в гюреша останали
само Димо и мечка.
Турци с голи глави бягаха,
на камък и дърво се качиха.
Бея от чардак гледаше.
Почнаха да се борят.
Дето го мечка улови,
бели му меса дереше,
черни го кърви обливат.
Дето я Димо улови,
хваща, кожа дереше
с по три оки козина.
Тази пуста мечка стръвница,
всичко вече е разбрала,
че Димо жива ще я одере,
че хукна мечка да бяга.
Димо я отзад застигна,
за дирня ръка я улови
и я през рамо завъртя.
Един бой високо я издигна,
като я в земя удари -
два боя дълбоко потъна.
Димо си ножче извади
и й джигеря извади,
и го на бея занесе.
- На ти, бейо, тоз джигер,
маймурлу чорба ще сготвиш,
с тебе да се наядем.
Тогаз Димо изпратили
със зурли и с тъпани,
и с тригодишно конче хранено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014