Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Момък се бори с мечка

Емин бег Ескизаарски
голяма сватба повдигна,
повика мало й голямо.
Поканил бея, калесал
султани и каймаками,
с шарени чалмички,
с бели брадички,
на тази бейската сватба.
Но нали знаем всички българи -
турците обичат вино и ракия,
най-вече борбата и гюлеша.
Поканил Емин бей, калесал
до девет си той пехливана,
яката да се поборят.
Яхата из алая се разкарва -
нима е човек кат' човек?
Кат' кола чилия се вижда.
Яхата из зехтин се търкаля,
като малаче в батака.
Прав се Яхата изправи
и на Емин бей продума:
- Аферим, Емин бей, машалла,
големи подаръци отпуснал,
до тез девет чифта пехливани,
дето си на сватба поканил.
На мене се виждат дребни мравки,
със тях джумбиш на кадъните
няма да мога да сторя,
ще трябва ербапа да ми найдете.
Разшетаха се турците,
пратиха хабер горе в Делиормана,
в Делиормана, на турчуля,
оттам никой не се обажда.
Втори хабер пратиха
до стара Турция,
никой се оттам не наема.
Най-после Емин бей решава -
двама заптии изпратил,
във село Перкели да отидат,
в Новозаарска околия,
да вземат ермаз Димо,
пейливан Димо, куйруклу.
Със пръсти Димо чиликлия,
с нокти Димо бурмалия,
с ръце Димо демирлия,
този Димо караолдулар -
така го турци наричат.
Турците в село отиват,
Димовата къща попитват,
попитват и я намират.
Излиза Димовата майчица,
тя си на турците дума:
- Ако го за борба търсите,
Димо го за борба не бива,
излезна му синята пъпка
на негова ръка чолашка,
слязъл е надолу към кръчмата
с негови другари да са почерпи.
Турци в кръчмата отиват,
никой си Димо не познава.
Всички българи с оката вино пиеха,
а Димо с бакъра пиеше,
на девет стола седеше,
половината стена държеше.
Турци му селям дадоха
и си на Димо думаха:
- Имаш ли хабер, или не,
Емин бей сватба повдигна,
тебе те, Димо, калеса
с Яхата да се побориш,
Яхата, балкашшата.
Димо на турци отговаря:
- Халал му правя борбата,
много му здраве носете,
мене ми синята пъпка излезе,
на мойта ръка чолашка,
и се обърна жива-живеница,
не мога чолашката ръка,
не мога да я държа.
Турци пред Димо коленясаха:
- Молим те, Димо, молим те,
ако със нази не дойдеш,
Емин бей ще ни убие,
ханъмки в харема ще вкара,
а пък нали си под турско владение,
ще трябва със нази да дойдеш.
Тогаз се Димо ядоса,
рипна на юнашки крака,
при майка си вкъщи отиде
и си на майка продума:
- Я ми дай, майко ле,
девет аршина платно,
раната да си превържа,
оседлай бяла кобила,
оседлай със синьо седло,
сложи й жълтата юзда -
да ида, българи да славя.
Метна се Димо на кончето,
кога Стара Загора наближиха,
хитро турците излъга:
- Вървете напред, хабери носете,
аз малко ще се отбия
при това младо фелшердче,
мехлем за раната да ми даде.
Не се отби Димо при фелшердче,
най се отби при Лалю кръчмарин
и си на Лалю продума:
- Я вземи твойто бяло бакърче,
де взема шест стари оки,
тури три килограма вино
и три кила ракия преварка,
шест оки направи да вдигна,
да вдигна, да ги изпия,
кога със турчин се боря,
болки в ръка да не чувствам.
На един солук бакъра надигна,
ритна бакърче от дюкяна
и си на Лалю продума:
- Няма ли ти да оставиш
кръчмарските си табиети?
Се лъжовни мери ми слагаш,
кътен зъб не можах да наквася,
стотинка няма да видиш.
Бутна конче за Стара Загора.
Турци, щом го видяха,
забиха големи даули,
засвириха тънки зурли,
заиграха кадъни кючеци.
Едни му зехтин даваха,
други - кюспети предлагаха.
Нали беше Димо чекър-кефлия -
ритна зехтина, изля го,
грабна кюспети, скъса ги
и си на турци продума:
- Не ви искам, турци,
кирливите кюспети,
аз имам заарлийски потури,
не ви искам зехтина,
кога съм бил малък, в пелени,
доста ме мама къпала,
със свинска мас търкала,
давайте помака насреща.
Яхата, като го видя,
сякаш го треска затресе
и си на Димо продума:
- Нали си знаем, Димо, силите,
ти ме, Димо, надвиваш.
Я слушай, какво ще ти кажа -
ази съм тука калесан
за три килограма злато алтъни
и едно конче хранено,
и едно младо ханъмче на осемнайсет години.
Всичко халал ти го правя,
от масата парсата нищо не искам,
всичко халал ти го струвам,
да не ме, Димо, изложиш
пред нашите, Димо, бейове...
Димо на Яхата думаше:
- Халал ти правя борбата,
синята пришка ми е излязла.
Яхата под мустак се засмива
и си на Димо продума:
- Вече девет години стават,
как ти търся колая,
анджек, сега те намерих.
Плеснаха с ръце, почнаха,
кой къде хване, все троши.
Димо, уж на шега държеше,
дето Димо хванеше,
червени кърви течаха,
костите му пращяха.
Нарочно Димо долу падна.
Турците като видяха,
един си друг думаха:
- Я гледайте, кардашлар,
как Димо отдолу падна,
нашият турчин надвива.
Димо вдигна глава, погледна -
турците до уши засмени,
а десетина души българи -
глава надолу клюмнали,
дребни си сълзи ронели.
Как ги Димо съжали,
"Раз-два-три" каза,
пипна помака за крачола,
три пъти във въздуха завъртя
и го на рамо нарами,
като чифчийска копраля.
Рече в земята да го удари,
синките турци ахнаха:
- Молим те, Димо, молим те,
той ни е царски пехливанин,
недей ни пехливана убива!
Лекичко го Димо оставя,
като осеммесечно пеленаче.
Емин бей от чардака се обажда:
- Борбата енъш станала,
ще трябва да се повтори!
Димо на бея продума:
- Аз не съм турчин мохамеданин,
аз съм българин християнин,
еднъж ме мама родила,
един път ме попа кръщавал,
еднъж аз борбата правя.
Ако имате други, дайте го,
и него аз да го смачкам,
но с този няма да повторя.
Емин бей от чардака се обажда:
- Имаме, Димо, как да не -
имаме мечка стръвница,
люта горска усойница,
деветгодишна затворница,
девет мечкадари я водят,
с девет дрянови тояги,
ако на мечката надвиеш,
даваме ти, Димо, харизваме,
кайнаклъка и кърджалъка,
три години, Димо, да владееш,
да обираш на овцете бюлюка
и на тютюна гюмрука!
Ако си мечка не надвиеш,
на мечка ще те хвърлиме -
гяурско месо да я храниме.
Димо на Емин бей продума:
- Девет съм мечки одрал,
с тази десет ще правя.
Когато от къщи излязох,
мене ми мама поръча
край пазара в Заара да мина,
козина за козяк да взема.
Голям късмет имала,
на мечка кожа ще одера,
армаган на мама да занеса.
На девет мечкадари хабер сториха,
девет мечкадари мечка водеха.
Не мяза мечка, кат' мечка,
мяза като кола чилия,
зъби щрака като два дюкена,
ушите й като Заарски връшници,
краката й кат Солунски диреци.
Един път мечка изрева,
всичките турци ахнаха:
- Бягайте, кардашлар, да бягаме,
по дървета и тепета да се качиме -
от там джумбиш да гледаме.
Мечката е голямо животно,
с Димово месо няма да кандиса,
някой турчин зян да не стане.
По дървета и тепета се качиха -
от високо джубмиш да гледат.
Димо на мечкадари продума:
- Вземете, синджирите отвържете,
че турците са много махнаджии,
ще кажат - мечка в синджир се уловила,
борбата енъш станала.
Вземаха мечка, буща пуснаха,
мечката се права изправила,
нали се с Димо хванаха,
където го мечка хванеше,
бели му меса късаше,
червени му кърви течаха.
Където я Димо залови,
фъндъци вълна търгаше
и на сиромаси я изхвърляше,
за страх да се лекуват.
Гола мечката остана,
хукна мечка да бяга
и Димо след нея се спусна,
за задни крака я хвана
и я на рамо нарами,
като чифчийска копраля.
Димо я повлече, излая,
главата й се търкаля,
като чифчийска диканя.
Де намери Димо,
с неговата чолашка ръка,
де намери бели и черни дробове,
заедно с гръцмуля ги извади
и ги нагоре повдигна,
и си на турци думаше:
- Ето ви, турци, бакшиша,
дето го от мене поискахте,
утре сутринта супа чорба направете,
с ваш'те ханъмки да закусите
и на мене малко оставете.
Кога се Димо огледа -
кьорав турчин за цяр няма.
Грабна си Димо мечката,
от дърво на дърво ходи
и си дървета друсаше,
падаха турци и бягаха.
Пък на такива празници
кадъните с копринени широки шалвари -
гората окичили с тая чилия -
къдет' закачат - парцалче откачат
и голи в Стара Загора влезнаха.
Който, другари, не вярва,
да иде в Стара Загора,
да мине край Чадър могила,
горе край чумляка -
още висят парцалчета.

 


Тетово, Кубратско (Тетово. Теренни материали и проучвания. /Колектив. Русе, 1995, № 215 - "Канатли Димо пехливан").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014