* * *

Момък се бори с мечка

Тръгнали ми са, тръгнали,
горномахленски дюлгери, (2)
долномахленски майстори,
стояли посред мегдана
малко дюлгарче да чакат.
Вървели из поле широко,
навлезли в гора зелена,
насреща й мечка излязла,
голяма мечка, стръвница.
Всички дюлгери избягаха,
малко дюлгерче остана.
Мечка дюлгерче думаше:
- Стояне, младо дюлгерче,
девет съм души изяла,
и ти си още десети.
Стоян си мечка продума:
- Мечко ле, мечко стръвнице,
девет съм мечки аз убил,
и ти си, мечко, десета!
Като се двама хванали,
борили са се, борили,
три дни ми и три вечери,
Стоян си мечка удари,
мечка си Стоян молеше:
- Пусни ме, холан, Стояне,
халал да ти е силата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014