* * *

Момък се бори с мечка

Прочул се Иван Пехливан,
Пехливан Иван, Караман,
до царя и до везиря.
Царя е хабер проводил,
дор деветмина гавази,
да си Ивана намерят,
Ивана Пехливанина.
Те си при Ивана отишли.
Иван сред двор седеше,
желязна кола правеше.
Гавази на Иван думаха:
- Иване, Пехливане,
нази ни царя проводи
да дойдем, да те вземем,
при него да те заведем.
Ти да се, Иване, пребориш
с неговото мече мънинко,
мънинко, девет годишно.
Иван си вкъщи влезе,
облече гащи мечешки,
мечешки, от девет кожи,
наложи калпак на глава,
дор три ми кожи от вълк.
Иван с гавази тръгнали,
право при царя отишли,
Иван на царя думаше:
- Що си ме, царьо, повикал?
- Викам те, Иване, викам те,
да се пребориш с мечето,
с мечето девет годишно.
Мече си по двор ходеше,
с крака си земя ровеше.
Иван си ръцете плесна
и се с мече залови.
Борили се два дни и две вечери.
Нито ми Иван надвива,
нито ми мече надвива.
Иван го гневно догневя,
а че си мече издигна,
девет го боя издигна,
девет го в земя вкара,
с пръсти джигер извади,
на царя го мезе занесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014