* * *

Момък се бори с мечка

Момченце до огън седеше,
свински цървулки печеше
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
каква се й мечка прочуло
на моста Камен каназир.
Керван да мине, пръска го,
юнак да мине, изява го;
че аз ще, мамо, да ида,
със мечка са поборя,
силата да си изпитам.
Мама момченце думаше:
- Тук седи, синко, не ходи,
с мечка си шега не бива.
Момченце мама не слуша,
стана момченце, отиде.
Като при мечка отиде,
като го й мечка видяла,
страшно и силно изревала,
от моста камъни къртеше,
в синьо ги небе хвърляше
и на момченце думаше:
- Момченце малко й глупаво,
ку си, момченце, женено,
не ти ли й жалко, момченце,
за твойта млада невеста?
Ку си, момченце, ергенче -
за твойта младост на света?
Момченце нищо не рече,
черни си гърди разгърди,
че се с мечката словили,
словили, та се борили,
не малко, йолам, не много -
от обяд до синя пладня.
Нито се й мечка навила,
не се й момченце подава.
Дето мечката хванеше,
месото му синьо правеше;
дето момченце хванеше,
кокали с месо вадеше.
Момченце се изясно провикна:
- Къде си, мамо, да дойдеш,
по посче помощ да дадеш -
макар ми подай водица,
водица, колко с лъжица,
устата да си разквася,
сърцето да си разблажа;
по-отдалече, мамо, да седиш,
отдалеч шири да гледаш.
Мама момченце думаше:
- Тук седи, синко, не ходи,
с мечка си шега не бива.
Момченце се люто разсърди,
че си мечката издигна,
че я в земята удари,
че й на гърдите скочило,
че й главата откъсна,
главата със джигерите,
че я на царя занесе
и си на царя думаше:
- Я на ти, царьо, таз диня,
таз диня със състулите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014