* * *

Момък се бори с мечка

Стоян си жито превява,
сестра му Радка отмита,
отмита Радка и плаче.
Стоян си Радка попита:
- Радке ле, сестро едничка,
защо отмиташ и плачеш,
дали ти, сестро, дотежа,
братови тежки измети?
Радка на бати отвърна:
- Бате ле, бате Стояне,
нито ми й мен дотежало
твоите, бате, измети,
а най ми, бате, дожаля.
Знаеш ли, бате, или не,
във село се й научила
една ми мечка стръвница?
На наште, бате, извори
вечер по мома изяжда,
таз вечер мене е реда,
как ще за вода да ида,
страх ме й, бате, от мечката!
Стоян на Радка продума:
- Не бой се, сестро, не бой се,
докат е бати при тебе!
Таман си говорят,
мечка през плета прехвърли
и на хармана отиде.
Стоян мечката кат видя,
остави Стоян веялка
и си лопата награби,
срещу мечката отиде,
силно с лопата замахна,
лопата се е счупила,
мечка не иска да знае.
Тя срещу Стоян настъпа,
Стоян я с ръце улови,
почнали борба да правят.
Радка си грозно заплака,
Стоян се с мечка бореше,
но мечка ще му надвие.
Стоян на Радка продума:
- Ела ми, сестро, помогни!
Радка, като е зачула,
брадва в ръцете грабнала,
мечката в гърба удари.
Мечката глава извива
и рече Радка да види,
Стоян си с юмрук посегна,
мечката в корем удари,
мечка на земя паднала,
Стоян си брадва награби,
на мечка глава отряза.
Цяло са й село събрало,
всички на Стоян казаха:
- Ашколсун, Стояне, аферим,
Бог здраве да ти хариже,
дето мечката погуби
и цяло село отърва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014