* * *

Момък се бори с мечка

Бре, гиди, Трифон, Трифоне,
Трифон сърчан войвода!
Събрал Трифон, Трифоне,
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
в Карнобат ще ги заведе,
в Карнобат гора голяма,
мечката да си убият,
мечката, кръвничерката.
Покрай Николови минават,
Никола сред двор седеше
и си кучката хранеше,
кучката синджирлийката,
и на Трифона думаше:
- Постой ме, Трифоне, почакай,
и аз със вази ще дойда,
мечката да си убийме,
мечката, кръвничерката.
Бре, гиди, Трифон, Трифоне,
не седи Трифон, не чака,
за Карнобат си замина,
за Карнобат гора голяма.
Като го видя мечката,
със крака земя дереше,
към Трифона я хвърляши,
със уста клони кършеше,
към Трифона ги хвърляше.
Трифон дружина думаше:
- Кой как може - бягайте!
Ей и Никола пристига.
Като го видя мечката,
със крака земя дереше,
към Никола я хвърляше,
със уста клони кършеше,
към Никола ги хвърляше.
Бели ръкави Никола запрята
и към мечката пристъпва,
че се с мечката хванали.
Борили се, що се борили,
мечката му крака обели,
черни го кърви облели.
Ах, че се Никола провикна:
- Трифоне, сърчан войвода,
ако не ми помогнеш,
барем ми кучката пусни,
кучката, кръвничерката.
Колко се изясно провикна,
че го е чула кучката,
бели синджири скъсала,
при Никола отишла,
та си Никола отърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014