* * *

Момък се бори с мечка

Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
царя е хабер проводил:
"Стояне, пехливанино,
де да е Стоян да дойде,
със мечка да се посбори,
със мечка, деветгодишна,
млого е золум сторила
на девет села в десето
по хора и по добитък,
млого е хора изяла
и млого крави ялови!"
Стоян на мама думаше:
- Дали да ида, мамо ле,
или далеко да бягам?
Мама Стояна думаше:
- Където, сино, да идеш,
земята, сино, царска,
пак царя жъ те намери,
по-скоро върви, Стояне!
Че стана Стоян, отиде,
кога при царя отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям му дади.
- За к'во ме викаш, царьо ле?
- Викам те, викам, Стояне,
със мечка да се побориш,
със мечка, деветгодишна,
млого е зулум сторила
на девет села в десето.
Че стана Стоян, отиде,
кога при мечка отиде,
мечка се права изправи
и на Стояна думаше:
- Не е ли язък, Стояне,
за твойта млада невяста,
за твойте дребни дечица,
дребни сираци жъ останат,
тоята млада невяста
млада вдовица жъ остане!
Стоян на мечка думаше:
- Мечко ле, мечко щръвнице,
не е ли язък, мечко льо,
за твойте дребни меченца,
дребни сираци жъ останат!
Че са тогава схванали,
сванали и се сборили;
където мечка хванеше,
меча си вълна мъкнеше.
Малко се, млого борили,
три дни ми и три вечера;
като се Стоян нажали,
нажали, още наяди
и хвана мечка през кръста,
и га нагоре издигна,
и га във земя удари,
извади сабя френгия,
и й главата отряза,
и га на царя занесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014