* * *

Момък се бори с мечка

Прочу се Димчо юнак,
много се далеч прочу -
до се до царя прочул.
Царят му хабер проводи:
"Де да е Димчо, да дойде,
да дойде да се пребори
със моето мече мъничко!"
Чуди се Димчо, мае е,
дали Димчо да иде?
Мама на Димчо думаше:
- Тук седи, Димчо, не ходи,
със мечки шега не бива,
тя ще те тебе убие,
тя ще те тебе изяде!
Димчо майка си не слуша,
кайдиса крава ялова,
наготви гостби всякакви,
майка му хлябове опече.
Покани Димчо роднини,
роднини, близки комшии,
три дни са яли и пили.
Че стана Димчо, отиде
в царюви двори широки.
Там си царя завари
и си на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честити,
казвай, царьо, обещавай,
какво ще да ми харижеш;
ако ще ме мече надвие
то ще да ме изяде,
ако го аз надвия,
какво ще да ми харижеш?
Царя на Димчо думаше:
- Димчо ле, Димчо юначе,
ако ми мече надвиеш,
аз ще ти, Димчо, харижа
моята дъщеря Грозданка,
едничко чедо на майка,
и моята царска столнина.
Че са мечето пуснал.
Малко се, много борили,
три дена и три вечери.
Където Димчо хванеше
даулъм цървули дереше,
дето мече хванеше
черни му кърви течаха.
Димчо си мече улови,
според боя си го издигна
и като го в земя пуснал,
че се е мече пукнало.
Че си му царя хариза
хубава щерка Грозданка
и своята царска столнина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014