* * *

Момък се бори с мечка

Прочул се е Иван Пехливан,
де го е зачул, бре, царя,
царя му книга пращаше:
"Де да е Иванчо, да дойде,
Иванчо баш пехливанчо!"
Иванчо книга получи,
получи и я причете,
право при царя отиде,
отдалек му се поклони,
отблизо селям отдаде:
- Селям алеким, царю льо.
- Дал ти Бог добро, Иванчо.
- Защо ме вика, царю льо?
- Викам те, викам, Иванчо,
я имам мечка щърничка,
да дойдеш да са побориш,
побориш, да сеа потрошиш.
Станали са, се сборили,
сборили и се трошили
три дена и три нощувя,
никой си никой не надви.
Мечка на Иванча думаше:
- Иванчо, баш пехливанчо,
девет съм глави изяла
и със твоята, та десет,
със девет нови фесове.
Иванчо се ядно наяди -
като я прасна в земята,
на девет парчи станала.
Че се припретна Иванчо,
та ми извади Иванчо
до девет нови фесове.
Право при царя отиде,
отдалек му се поклони,
отблизо селям отдаде:
- Селям алеким, царю льо.
- Дал ти Бог добро, Иванчо.
- На ти си, царю, бакшиша
от твойта мечка щърничка.
- Вземи си, Иванчо, дисаги,
дисаги жълти алтъни,
добре да се поменете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014