* * *

Момък се бори с мечка

Посилила се мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче,
по димно, равно Загорье,
та си пояде, Нано, пояде
сивите, каже, говеда
и тия сиви волове;
децата, Нано, пояде,
децата по сметищата;
пцетата, Нано, пояде,
пцетата по бунищата,
по димно равно Загорье,
по тия села загорски.
Много се, Нано, усили
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче!
Голем си пакост направи,
се, Нано, каже, подави,
враните, каже, коньове.
Събрали са се косовци,
косовци, голи босовци,
ка награбаа пушките,
пушките, още саблите,
да си тепаа мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче.
Що им беа пушките -
на жените кросната;
а що им беа саблите,
от самарете щиците
и ащо си бухат жените,
това им беа саблите.
Пойдоха, Нано, да ида
на тая Стара планина,
на Мургашката планина,
там да си тража мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче.
Кога ойдоха, Нано, кога ойдоха
на Мургашката планина,
кой си опинци загубил,
кой си капата загубил;
ка са отишли, Нано, отишли
на Стояновата бачия,
море Стояне, Стояне,
дека е, каже, мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче?
А Стоян си им говори:
- Косовци, голи босовци,
мене си бре почекайте,
стадото да си измълзем,
я че ви кажем мечката,
дека е, каже, мечката;
вие се, каже, стегнете,
пушките, каже, пълнете,
саблите, море, острете,
вие азър станете.
Косовци, голи босовци,
саблите, каже, остриа,
пушките, каже, пълниа;
щото им беа пушките -
щото си навиват жените;
и щото им беа саблите -
щото си бухат жените.
Стоян си им говори:
- Косовци, голи бссовци,
с това ли че я тепате,
мечката, бре, стръвницата?
Она че да ви пояде!
Косовци, голи босовци
на Стояна си говора:
- Море Стояне, Стояне,
саде ни кажи мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче,
у коя си е долина,
у коя си е ровина,
тизе се не бой, Стояне,
ние че да я хванеме,
със ръце че я хванеме!
Стоян си пойде да иде,
мечката, море, да каже,
косовци пошли със него,
косовци, голи босовци.
Кога слезнаха, Нано, кога слезнаха
у дълбоката долина,
у тая гора зелена,
при тая яма голема,
нашли са мечка стръвница
със това мече стръвниче.
Ка си Стоян подокна:
- Излезни, мечко стръвнице,
надошли са си косовци,
косовци, голи босовци!
Кога излезна мечката,
със това мече стръвниче,
ка я видоха косовци,
косовци, голи босовци,
ка се усправи мечката,
мечката, бре, стръвницата,
със това мече стръвниче,
кога бутнаа косовци,
кроената, море, хвърлиха,
пушките, море, хвърлиха,
та па си света хванаха,
косовци, каже, бегаха,
кой къде види, се бега.
Саде си Стоян остана,
сам си е Стоян останал
при тая мечка стръвница,
при това мече стръвниче.
Веднъг се двата хванаха,
със Стоян са се хванали,
със мечката се борили,
та три дни са се борили.
Проклето да е мечето,
мечето, бре, стръвничето,
оно Стояна хванало,
за нозете го хванало,
та му жилите изяло,
на Стояна кръвта пиеше.
Кога си Стоян подокна:
- Беличе море, Беличе,
и тизе, кучко, дека си?
Мечката че ме удави,
мече ми жили извади,
църни ми кърви изпиха!
Кога си кучка дочула,
от тая више планина,
от Стоянова бачия,
де беше кучка вързана
за тая бука висока
с девет нови синджире,
кога Стояна дочула
защо я Стоян помамил,
синджире не откинала,
бука низ корен оскубла,
та па си кучка търчеше,
бука по себе влачеше.
Кога си кучка притърча,
та вана мече стръвниче;
през сред си мече ванала,
та го надве преяла.
И вана мечка стръвница,
мечка от-земи удари
и си ю гръклян извади,
удави мечка стръвница
и това мече стръвниче,
куртулиса си Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014