* * *

Момък се бори с мечка

Стоян майци си думаше:
- А мор, майко, мор, стара майко,
отвори пъстри сандъци,
извади нова премяна,
премяна необличана,
че ще на събор да ида,
на събор мома да гледам,
отмяна да ти доведа.
Да те, мале, онема
от тези тежки хизмети.
Че се премени, ореди,
и си кончето оседла,
със синьо го село оседла,
с пъстри го смоци препаса,
че тръгна Стоян да иде,
и майце си думаше:
- Дай ръка да ти целуна!
Прости ме, майко, прости ме,
прости ме и подари ме,
халал ми стори, майко ле,
дето си ме доила...
(...)
Слушай ме, майко, слушай ме,
правичко да ти обадя -
аз не ща, майко, да ида,
на събор мома да глеждам,
а хабер царя проводил,
где има юнак да доде,
че си има мечка стръвница,
с мечката да са пребори.
Всички юнаци ходиха,
все ги е мечка навила,
надвила и ги изяла,
и мен ще майко изяде!
Стояновата майчица,
тя си Стояну думаше:
- Не бой се, синко, не бой се,
тебе е майка доила,
доила и задоила
от първескинка кошута,
мляко от дива козица,
девет те е годин доила,
тебе те мечка не сваля!
И Стоян стана, отиде,
право при царя излезе,
и си на царя думаше:
- Где ти е, царю, юнака,
да дойде, да са поборим!
Тогаз се царя провикна:
- Медуне, Медун войводо,
де да си, Медуне, да доидеш,
че доде юнак за тебе,
със тебе да са поборе!
От де го зачу мечката,
като мечката тичаше,
дръва и камъне събаря;
като мечката ревеше,
синьото небе цепеше.
Че се с Стояна срещнали;
срещнали и се словили,
словили да се поборят.
Три дни, три нощи борили,
нити се мечка обаря,
нити я Стоян заваля.
Като се мечка разсърди,
че го от пермчем улови,
сурма го по сурма търгаше.
Като се Стоян разсърди,
че я за пъпа улови,
над глава си я издигаше
и я в земята тръшкаше,
доде си мечка разцепи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014