* * *

Момък се бори с мечка

Тръгнали ми са хаджии,
хаджии, баш чорбаджии, (2)
бре, на хаджилък да идат.
Вървели, що са вървели,
стъпили поле широко,
сред поле дърво високо,
на дърво пиле славейче,
пилето пее, говори:
- Ой, вие вази хаджии,
недейте, холан, минава
през тази гора зелена,
че има мечка стръвница.
Я се назаде върнете,
идете в село близкото,
вземете Стоян войвода,
той ще ви вазе отърве.
Те се назаде върнали.
Стоян си сватба разправя.
Като му хабер пристигна,
булче под було остави
и на майка си думаше:
- Вий ще ме, мамо, чакате
една ми цела седмица;
ако се ази не върна,
Тодорка ще венчеете
с моето братче Иванчо.
Стоян в гората замина,
отдалеч се на мечка поклони,
отблизо й селям даде
и плесна ръце в колене
и се със мечка залови.
Борили ми се, борили
една ми цела седмица.
Мечка се Стоян поклони:
- Не ме ли, Стояне, съжали
моите дор две дечица?
Стоян си мечка остави
и си във село отиде,
Тодорка в черква завари
със брата му се венчава.
Стоян във черква отиде,
брат си за девер остави.
Като го видя майка му,
викнала и заплакала:
- Какви са, сино, тез кърви?
Стоян мама си думаше:
- То не е, мамо, бе кърви,
ле съм се, мамо, изпотил,
дето се с мечка борихме.
Кат' чуха всички тез думи,
и кандилата угасняха,
и поповете онемяха,
да си Стояна послушат,
каква е била таз сила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014