* * *

Момък се бори с мечка

Де се чуло, видяло,
на Йордановден и на Ивановден,
гърмеж да се загърми?
Една се жена замъчи,
че мъжка се рожба намери,
то казало на майка си:
"Ще ме наречете Иванчо.
Седем години ще ме кърмиш
и аз ще стана борец,
с царската мечка да са боря!"
Отде го зачул царя, заръчал:
"Да дойде момчето при мене,
дет ще са бори с мечката."
Иванчовта майка дума:
- Иванчо, сине Иванчо,
не можеш мечка да надвиеш!
А той майка си дума:
- Аз, мале, ще отида при царя
и с мечката борба ще водя!
Когато влязъл в двореца,
царят се изсмял на бореца.
Започнали да са борят.
Мечката, кат преревяла,
земята на две деляла.
Иванчо плесна с ръцете,
керемиди сарай падаха.
Че почнаха да са борят.
Иванчо мечка за пъпа улавя
и у земята я тръшка.
Тогаз им царя зярекъл:
- Давайте и наддавайте,
с Иванчо шега не бива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014