* * *

Момък се бори с мечка

Зачула ми се, зачула
една ми мечка стръвница,
стръвница мечка, кръвница,
с девет синджира вързана
за девет кола юзлия.
Който се с мечка побори,
мечката го надвивала,
надвивала и убивала.
Царят си писмо изпрати
до Стоян, един на майка,
много каймътлъ на баща.
Стоян си писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, говори:
"Стояне, един на майка,
много каймътлъ на баща,
ела се с мечка побори!
Ако си мечка надвиеш,
голяма награда ще вземеш -
крина с кара грошове
и половин със жълти жълтици."
Стоян по двори бе ходи
и дребни сълзи бе рони -
жално към гора поглежда.
Стояновата майчица,
тя си на Стоян продумва:
- Стояне, един на мама,
много каймътлъ на баща,
защо по двори ходиш и плачеш?
Какво не ти е по угодата?
Стоян на майка си продума:
- Всичко ми, майко, на угода,
от царя писмо аз имам,
да ида с мечка да се поборя.
Ако си мечка надвия,
голяма награда ще взема -
крина с кара грошове
и половин жълти жълтици.
Ако аз, майко бе, ида,
мечката ще ме надвие,
надвие, майко, убие...
Стояновата майчица,
тя на Стоян продума:
- И туй ли да те науча?
В гора зелена да идеш,
при мечка, олум, да идеш.
Стоян на майка си продума:
- Ако аз, майко, не ида,
ще ми се смеят хората,
хората, майко, комшиите,
комшиите, майко, момите.
Аз при царя ще ида -
с черна се кърпа забради,
ти мене жив да жалееш.
А, че си Стоян замина.
Като при царя пристигна,
отдалеч селям подаде,
от близо му се поклони.
Царят на мечкари продума,
да си мечката изведат,
в одая да я уведат.
Мечкари мечка отвързали
с девет тънки синджира.
Като мечката изревала,
мечкари от страх паднали,
мечката в одая увели.
Стоян в одая влезе.
Мечката, като Стоян видяла,
тъй бе силно изревала -
синьо се небе раздели.
Стоян като в одая вървеше,
земя и небе се тресяха.
Нали се Стоян с мечка сборил,
където го мечка улови -
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха.
Където Стоян мечка улови,
даалъм цървули късаше
и на сиромаси думаше:
- Носете и споменувайте,
кога се е Стоян с мечка борил.
Нали се Стоян уплаши
и ясно се Стоян провикна:
- Смили се, Боже, над мене,
та ме от мечка отърви.
Къде стоя Бог, къде слуша,
големи му сили той даде.
Стоян си мечка улови,
според боя си я повдигна,
мечка си в вземя удари -
мечка се в земя набила,
Стоян в земя до колене потъна.
На мечката опашката се виждала
и нея Стоян с крака затъпка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014