* * *

Момък се бори с мечка

Никола жито вееше,
вееше и превяваше,
път му Тодорка отмина,
жално и милно плачеше,
а от байна си се пазеше,
да не я види байно й.
Но отде я видя Никола,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро по-малка,
станали давет години,
откак е мама умряла,
майка ни, още баща ни,
тъй жално не си плакала.
Какво ти е сега, Тодорке?
Тодорка дума Никола:
- Байно ле, бачо Никола,
снощи съм за вода ходила,
страшно съм чудо видяла -
мечка кръвница в селото,
от къща на къща ходеше,
по един човек изяда;
като дойде, баю, у дома,
ако те, байно, изяде,
какво самичка ще правя;
ако ли мене изяде,
какво самичък ще правиш?
Никола дума Тодорке:
- Тодорке, сестро най-малка,
мълчи, сестричко, не плачи,
аз ще си мечка убия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014