* * *

Момък се бори с мечка

Причул ми се е Вълчо льо,
във сая гора зелена -
не дава пиле да хвръкне.
Де ги е чула, разбрала
една ми мечка ялова,
тръйнала Вълче да шета
наз сая гора зелена.
Де го нашла, Вълчо льо,
на стадото му пладнище,
ас медно кавалче да свири,
от кавал дума думаше:
- Овенче вакло, рогато,
разцънкувай си чанове,
разтърсевай бели алъци,
че време дойде, замина,
стадото на вода да поде,
студена вода да пие,
зелена трева да пасе.
Още думата не кратил
и мечката се изрука:
- Сам яла, Вълчо льо, сам яла,
борба щем да се бориме!
Който ми борба надбори,
той са ми ходи, Вълчо льо,
във сая гора зелена.
Ватива тъй се борива
три дена и дур три нощове.
Я га го мечка ватеше
бяло му месо къцаше,
ясни ми кърви течаха.
Ага е Вълчу ватеше,
кокальету й кършеше,
назад ги, напреж хвърляше,
сури кучета хранеше.
Той сейна Вълчо, той сейна,
та й сърцето извади.
Га гледа Вълчо, сто гледа -
на мечкиното сърце -
до девет куршума мартинцки
и девет пръстена юнашки.
Вълчо ми мечка надбори,
Вълчо във планина са ходи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014