* * *

Момък се бори с мечка

Синьо гълъбче силно хвъркаше,
Стояне, пехливанино,
че е кацнало, кацнало
в Стоянова градинка,
в градинката, на ябълка.
Бяло е книже паднало,
бяло книже, черно писмо.
Стоян писмото отвзема,
писмото пише, говори:
"Стояне, холан, Стояне,
хабер ти нося, Стояне,
да идеш, холан, Стояне,
в Троянска гора зелена,
там да се с мечка борите!"
Стоян майка си питаше:
- Да ида ли, мамо, да ида ли,
да ида ли, да не ида ли?
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Седи, сино льо, не ходи!
Мечката й стръвна стръвница,
мечката й люта кръвница,
тя ще те, сине, умори.
Стоян майка не слуша,
че стана Стоян, отиде
в Троянска гора зелена,
в Троянска Стара планина.
Стоян се с мечка побори;
нали е мечка стръвница,
стръвница, люта кръвница,
като си Стоян издигна
и го във земя забива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014