* * *

Момък се бори с мечка

Какъв е спомен станало
на ескизарски мегдани...
Ахмед бей сватба заправи
поканил всички бейове,
бейове, още беици.
Беица дума на бея:
- Бейо ле, Ахмед, бейо ле,
сватба без борби не искам!
Беят си прати телали,
Бакънлък да си доведат,
Бакънлък, турски пехливан.
Бакънлък дума на бея:
- Каниш ме, бейо, на борба,
но трябва да ми заложиш
до два ми коня хранени
и шепа златни алтъни,
и още - да ми доведеш
български прочут пехливан,
Канатлъ Димо, Куйруклу,
с него борба да се поборя,
поборя, да го надвия!
Беят телали проводи -
Канатлъ Димо да дойде.
Телали писмо подават,
писмото пише, нарежда:
"Димо ле, кара гяурин,
вдигнал съм сватба голяма,
скоро при мене да дойдеш,
борба да си побориш!
Ако ми Димо откажеш,
жив няма да те оставя!"
Димо телали думаше:
- Не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Турци му думат, говорят:
- Ти трябва, Димо, да дойдеш,
от бея прошка да искаш!
Димо при бея отива,
на бея Димо говори:
- Каниш ме, бейо, на борба,
не мога борба да правя,
синя ми пъпка излязла,
дясна ми ръка сгърчила.
Бея му дума, говори:
- Не мога прошка да давам,
ще идеш прошка да искаш
от Бакънък баш пехливан.
Димо Бакънък думаше:
- Каниш ме тука на борба,
но аз съм болен, не мога
от тебе прошка да искам.
Бакънък дума на Димо:
- На тебе прошка ще дадат,
ескизарските мегдани.
Ах, че се Димо разлюти,
силно се виком провикна:
- Хайде Бакънък да видим,
кой на кого прошка ще дава.
Много се народ събрал,
да гледат борба голяма.
Турци Бакънък гласиха.
Едни му късмети слагаха,
други го със зехтин мажеха,
а този Димо Куйруклу
запретна бели ръкави,
засука черни мустаци,
като в алая влезнали,
страшна се борба почнала.
Димо се страшно бореше,
Бакънак му се молеше:
- Моля те, Димо Куйруклу,
моля те, аз излъгах,
дето ти прошка не дадох.
Предай се да те надвия,
бейовете ме обичат,
много пари ще съберем,
по равно ще ги разделим!
Много се Димо ядоса,
той го нагоре издигна
и го на земята удари,
пак го нагоре издигна,
на бея бакшиш го даде.
Бакънък рита и вика:
- Аз вече, бейо, отивам,
а ти да правиш, да струваш
тоз гяур да го погубиш!
А, че се бея провикна:
- Няма ли кой да излезе
този гяур да погуби?
Един мечкарин продума:
- Аз имам мечка голяма,
голяма мечка стръвница.
Тя ще се с него побори
и ще го бейо, погуби!
Че си мечката довете
и я при Димо заведе!
Мечката страшно ръмжеше.
Димо мечкар думаше:
- Вземи си, братко, мечката,
че ще останеш без нея!
Много се хора събрали
да гледат какво ще стане.
Димо мечката улавя
и я на земята поваля.
Мечката страшно ревеше,
Димо й уста разчекна,
Димо на бея викаше:
- Де ги ди, бейо, бейолу,
я, ела да се поборим,
ако ме, бейо, надвиеш
мечката ще ти харижа,
мечи кожух да носиш!
Бейове, още беици,
кой къде види избяга!
Само мечкаря остана.
Канатлъ Димо Куйруклу
вдигна мечката на рамо
и си у дома отиде...
И на майка си думаше:
- Ето ти, майко, армаган,
от тая сватба бейова
мечешки кожух да носиш,
да знаеш, майко, да помниш,
какъв син си родила,
родила, още гледала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014